Отечеството на този преподобен наш отец Кирил беше триславният и велик град Солун, в който се и роди. Родом българин, той имаше благоверни и благочестиви родители. Името на баща му беше Лъв, а на майка му – Мария, богати и първенци в този град, и благочестиви, и имащи в душата си страх Божий, въздържащи се от всяка зла постъпка. И родиха син, чието име в светото кръщение е Константин; и го дадоха на дойка да го откърми. Но той не искаше да бозае от чужда гръд, а само от майчината си. Майка му го откърми и го наставляваше в благочестие и благоверие. А когато стана на подходяща възраст, дадоха го да се учи на книги.
Това дете видя насън някакъв мъж, който стоеше, показваше му девици и му говореше: „Константине, избери си, която искаш.“ А той, видял една красива девица, украсена със скъпоценен камък и бисер, чието име беше София, нея взе за себе си.
Същият Константин от младини живя в чистота, сякаш ангел, като странеше и бягаше от житейските наслади и постоянно прекарваше времето си в пеене на псалми и песни, и духовни послушания, следвайки винаги един път.
Когато царският логотет чу за неговиге добродетели, изпрати да го повикат. А той дойде в Цариград и тук се обучаваше с племенника на цар Михаил. И на третия месец усвои граматиката, геометрията и Омир при Лъв и при Фотий. Усвои и цялото философско учение: и риторика, и аритметика, а и астрономия и музика.
Тогава цариградският патриарх Йоан беше повдигнал ерес и хулеше светите икони; и бе свален от престола от светия събор. Като отиде при него, Констанин Философ го изобличи и обори злочестивата му ерес.
След това отиде в Брегалница и там намери някои от славянското племе покръстени. А които пък намери непокръстени, тях той покръсти и ги насочи към православната вяра. И им написа книги на славянски език. И тези, що насочи към християнската вяра, бяха 54 000.
Сред сарацините стана пререкание за Света Троица. И изпратиха сарацините при цар Михаил [да се допитат] за Света Троица и за православната вяра. Царят пък веднага изпрати Философа да върви там. А той, като отиде, разобличи нечестивата Мохамедова ерес. И бяха посрамени от Философа и го напоиха с чародейно биле с отрова; но чрез Божията благодат той стана невредим от тяхното чародейно биле.
Изпратени бяха от княза-каган на Хазария пратеници до цар Михаил, които търсеха човек, та да ги научи на православната християнска вяра. Понеже те още не бяха християни, насилваха ги сарацини и евреи, за да ги приобщят към своята нечестива вяра. Цар Михаил изпрати Константин Философ заедно с брат му Методий. А като стигнаха до Херсон, [Константин] се научи на еврейска реч и на книгите, превеждайки граматиката на осем части. И тук намери самаританин и самаритански книги. Като се отдаде на молитва и прие от Бога разум, започна да чете тези книги. И покръсти самаританина и сина му.
Тук той чу, че свети Климент още лежи в морето. Помоли се, убеди херсонския архиепископ заедно с целия клир и се качи на кораб. Когато отидоха на мястото и морето се успокои напълно, започнаха да копаят и да пеят. И веднага се разнесе благоухание сякаш от множество кадилници и след това се явиха светите му мощи. Като ги взеха с велечестие и слава, те ги внесоха в града.
И като излезе от този град, Философът тръгна на път. И ето – нападнаха го ратници – войни маджари. Философът пък отправи молитва и ги уговори. Те слязоха от конете, поклониха му се и го изпратиха с чест.
И се качи на кораб, та пое пътя за Хазария. И излезе на някакво езеро при Кавказките планини, и стигна при хазарския княз-каган. И като се събраха тук сарацини и евреи, водиха с Философа много прения. А Философът заедно с брат си Методий разобличи злочестивата им ерес и ги опроверга. Каганът пък, като видя, че Философът разобличи ереста им, извика със силен глас: „Ето, виждам как Философът с Божия помощ повали на земята еврейската гордост, а сарацинската дързост преметна на другия бряг на реката.“ Константин Философ научи всички люде и кагана на православната вяра и покръсти него и 200 знатни мъже, и много други. Каганът му поднесе много дарове; той обаче не пожела да ги приеме, но измоли от него много народ пленени християни.
Когато тръгна оттам, достигна до безводни места, а там намериха солена вода. Той отправи молитва и водата стана сладка. И пиха той и ония, що бяха с него. И стигнаха до Херсон. И тук предсказа за епископа на града, че от този живот ще се представи [на Бога], както и стана.
След това дойде при фулския народ. Тук намери грамаден дъб, сраснал с череша, комуто принасяха жертви, наричайки го Александър. Философът утвърди тези люде в православната вяра, а оня дъб разкопа и отсече.
И после се върна в Цариград. Тук намери пратеници, изпратени при царя от Ростислав, княза на Велика Моравия, които молеха за учители по православната вяра. Тогава Философът с неговия брат бързо бе изпратен от царя. Щом достигна до Велика Моравия, беше приет от княз Ростислав. Тук, като преведе книгите от гръцки на славянски език и ги покръсти, приобщи ги към православната вяра и ги научи на славянските книги.
И после отиде в Панония и тук бе приет от Коцел, лешкия княз. След това той взе 50 ученици и ги научи на православната вяра и на славянските книги. Тук намери и много еретици и разобличи и посрами тяхната ерес. Философът измоли от княза 200 души пленени християни и ги освободи.
Когато римският архиепископ узна за Философа, изпрати за него, та да дойде в Рим, носейки мощите на свети Климент. Щом римският папа Адриан чу за тялото на свети Климент и за пристигането на Философа, посрещна го с почест и с целия клир, със свещи и с кадила, благоуханни и благовонни. И папата целуна тялото на свети Климент, и го внесоха в Римския град. Философа пък папата прие с любов и голяма чест. А учениците на Философа, които го последваха от Панония и от Моравия, по папско нареждане бяха посветени от двамата епископи Формоза и Кондрах. Идваха при Философа за прения евреи и още и някои епископи еретици идваха с тях. Той изобличаваше злочестивата им ерес и ги посрамваше. Множество народ от римляните пък идваха при него и той ги учеше на православната вяра, а те възприемаха неговите поучения.
И после прие монашески образ и тогава беше наречен Кирил. В този монашески образ прекара 50 дни. Когато разбра за своето представяне [пред Бога], повика ученика си, който беше епископ в Ликия, Сава, Ангеларий, Горазд и Наум. И ги упъти в православната вяра, като ги поучи. И така предаде духа си в ръцете на Живия Бог, Когото възлюби от младини. Нека с неговите молитви да утвърди Господ Бог всички царства на православните християни вовеки веков. И нас да сподоби Господ Бог със своето царство в безконечните векове.
Почина Константин, наричан Кирил, на 40 години в 14-ия ден на месец февруари, индикт втори, а от Сътворението на света през 6377 година (869 г.). Честното му тяло бе положено в църквата на свети Климент, където лежи и тялото на този светец. И досега светият ковчег дава целебни дарове на ония, които идват с вяра и любов. Амин.
_______________________________________________________________________
* Преписах житието от изданието „Стара българска литература в седем тома, т. 4: житиеписни творби“, изд. „Български писател“, София, 1986. Целта ми е да бъде по-широкодостъпно, тъй като такива тясноспециализирани издания не са известни, нито достъпни за повечето хора.
Изследователите датират житието различно - повечето смятат, че е написано през XI-XII в., други в XIII в., а трети дори го отнасят преди написването на Пространното житие на св. Кирил (X в.).