Кратък български етимологичен речник

Речник

А

Б

бат(ко) – прочети статия.

брак – от старобълг. глагол бьрати, от който производни са „събирам“ и „избирам“. Няма нищо общо с „бракуван“, което произлиза от немски brechen „чупя“ (сродно с англ. „break“).

В

вглъбявам се – от същ. име „глъбина“ (дълбочина). Буквално означава „задълбочавам се“ (в по-висока степен).

Г

гора (старобълг.) – планина

Д

Е

Ж

жрец – от старобълг. жьрьць, което идва от глагола жьрѫ, жръти „принасям в жертва, жертвам“. Т.е. „принасящ жертвите, жертващ“.

З

заповед – от старобълг. корен вѣдь „знание“; буквално означава „за познание“. Т.е. заповедта се дава за познание на добро и зло; срв. с Божиите заповеди.

И

К

копнея – букв. „топя се отчасти, разтапям се“; оттам преносно „силно желая, горя, чезна“.

Л

М

Н

Негован (собствено име) – старинно нѣгованъ „обичан, негуван“ – от старобълг. корен „нѣг“, от който произлиза „нежност“. От същия корен е името Нѣголъ. Днес е запазено в имена на села из България (Негован, Неговановци, също Негован в Солунско) и като фамилия Негованов. Така се казва и един от велможите на княз Мортаг (възп. надпис №60).

необходим – отрицателна частица „не-“ + старобълг. глагол объходи́ти „заобикалям“; буквално „незаобиколим“.

О

П

повѣсть (старобълг.) – история

прекрасен – представка за превъзходна степен „пре-“ + прил. име „красен“ (красив). Т.е. „пре-красив“.

Р

С

суеверие – срв. със „суета“ (празнота); т.е. празна вяра, празно вярване, убеждение.

Т

У

умея, умение, умeл – производни от „ум“, т.е. буквалното значение е „имам нещо в ума си, имам знания как нещо се прави“.

Ф

Х

Ю

Я

Изрази