превел от руски: , 2025
(26). Справедливостта изисква да се каже (suum cuique¹), че след завръщането ми от Константинопол в началото на 1831 год. случайно намерих първия том от съчинението „Българите“ на покойния Юрий Иванович Венелин. Смелостта, с която той се бе въоръжил срещу Ареопага на учените, както той сам обяснява, ме порази. Не се наемам да защитавам неговите мнения, тъй като не съм в състояние да се съревновавам с учените и да подкрепям с нови доводи неговите предположения за масагетите, гепидите, ретийците и готите. Оставям на учените да ги доказват или опровергават. Но що се отнася до славянството на българите, то нека ми бъде позволено и аз да подам своя глас против мнението на онези господа учени, които нарекох татаромани в писмата си към покойния Венелин, писани впрочем не за публиката. — Ще говоря с факти, и моля да отворите която и да е преведена на новобългарски език книга: преводът на Новия Завет или Историята на г-н Кайданов, или друга, която и да е. — Освен някои гръцки и турски думи, навлезли в употреба, нима там има татарски? На са ли всичките старобългарски, тоест славянски? Русия, бидейки под владичество на татарите, които живели с русите не навсякъде заедно, е възприела и до днес има някои татарски думи, а татаро-българите, които дошли в голяма маса и покорили някакъв си славянски народец около Дунава, изгубили своя собствен език — езикът на Завоевателите и Владетелите — и приели езика на този народец², който, освен това, те изгонили от заетите от тях места? — Как! Днешните българи в своите народни песни славят Перун, Коледа, Лада и Леля, (о) а за Далай Лама съвсем са забравили? Но тези господа учени произнасят своите определения от писменото си бюро и никога не са виждали българския народ. (p). Забележително за мен е и това, че мнозина учени уважават мненията на другите и или ги приемат, или ги подминават с мълчание, оставяйки въпроса неразрешен. (q). Знаейки добре латински, те забравят правилото: „Vitam impendere vero“ („Да посветиш живота си на истината“). — Руската академия, която вече направи толкова много, би сторила велико благодеяние и за литературата, и за историята, ако назначи няколко учени да пътешестват по България. Там може да се събере обилна жетва в много отношения.
По този начин първият том на г-н Венелин, който възбуди общо въодушевление сред славяните, поощри първо мен към занимания. Дълго търсих автора в Санкт Петербург и Москва, за да го моля да продължи своите изследвания; защото неговите положения бяха тържество за всички българи. Те видяха в него онзи Гений, който може да ги извлече от неизвестността, да ги запознае с техните братя – русите…
¹ лат. „Всекиму своето“;
² Тук Васил Априлов критикува възгледа на татароманите, които твърдят, че българите са „татари“ (тюрки). Той утвърждава многобройността на древните българи, а не малобройността, която те им приписват. В славянския модел (който поддържат Априлов и Венелин) заселилите се българи са славяни от самото начало и не съществува отделен „славянски народец“ – бел. пр.
Цялата книга в PDF: Априловъ, В. Денница ново-болгарскаго образованiя, 1841.