Кратки бележки за произхода на българите

Васил Дечков

Излагам някои мои бележки за произхода на българите. Част от тях са заимствани от Д. Иловайски и се повтарят с описаното в миналите ми статии, но тук са предадени по-сбито:

• единственият засвидетелстван български език е славянският;

• липсва друг превод на Св. Писания освен славянския (или както синонимно е наречен от Йоан Екзарх – български);

• в епохата Χ–XΙ в. българите безспорно са славяни, говорят на славянски – речта им е засвидетелствана от Кедрин: „Βεζείτε, ό Τσαΐσαρ“ (Бѣзите, цѣсарь), а също са наричани така в:

1) Житие на св. Климент Охридски, написано от бл. Теофилакт (XI в.): „славянският, сиреч българският народ...“ (τό τῶν Σθλοβενῶν γενὸς ἐὶτ οῦν Βουλγάρων);

2) В указа на ромейските царе Василий и Константин от 960 г. се споменава за поселване на „славяни-българи“ в Солунско;

3) Ръкописен речник на Кирил Александрийски: „Славения, тоест България“ (Σκλαβινία ἠ Βουλγαρία);

4) Арабският писател Ал Табари (897 г.): „славяни нападнали ромеите в голямо количество и избили много от тях“; става въпрос за победата на цар Симеон при Българофигон;

• историята не ни представя примери за светкавична и безследна загуба на родния език, и то на могъщия народ-завоевател;

• старобългарският език е чист славянски език (няма например тюркски елемент в него);

• Аспаруховите българи са били многочислени (виж напр. Баварския землеписец);

• средновековните българи са се считали за изконни славяни (пряка приемственост в летописите с т. нар. Аспарухови българи или „прабългари“);

• славянското присъствие* в южните Балкани (напр. Пелопонес) се осъществява след окончателното въдворяване на българите зад Дунава;

• славянското население на Епир и Тесалия през цялото Средновековие, че до 19 век, е известно с името си „българи“, а тяхната принадлежност към ПБЦ е около 100 години с прекъсвания (920–1018 г). Милингите в Пелопонес (Византия) пък 600–700 години си остават милинги (споменават се в Морейския летопис от 14 век);

• отново в Тесалия има немалко топомини, произхождащи от името „българи“ (Βουλγάρα, Βούλγαρης, Βουλγαρινή, Vurgar и пр.);

• предводителят на „прабългарите“ в Италия Алцек е наречен „вожд на славяните“ („Alcieco, dux Sclavorum – Chronicon Salernitarum, 142-150);

И прочее факти. Изобщо историческото съществуване на отделен от сърбохърватския славянски народ и език в източната половина на Балканите (в дн. Румъния, България, РСМ, Гърция и пр., известен в Средновековието с името българи), не намира обяснение, ако древните българи не бъдат признати за славяни.

В една по-ранна епоха някои писатели (напр. Прокопий Кесарийски и Йорнанд Равенски) правят разлика между българи и склавини, като последното название първоначално означава собствено илирийския или сърбо-хървато-словенския клон на славяните. Постепенно гръцките летописци разпростират името им върху всички народи, говорещи сродни езици от това семейство.

* споменатите славяни (милинги, езерци и пр.) в Пелопонес принадлежат към същото българско племе съгласно езиковите и исторически свидетелства;
 

Заповядайте в нашата Facebook група от съмишленици за славянския произход на древните българи: https://www.facebook.com/groups/614632397450367/?ref=share