Обзор на древнобългарската история

Васил Дечков



map

14.04.2025 г.

Eто какво казват Ю. Венелин и Д. Иловайски въз основа на първоизточниците. Българите (славянско племе) тръгват от Кубан и Южна Волга към IV век и постепенно обхващат днешна Южна Русия, Украйна, Влахия. Заради техния наплив от нашествия, Анастасий през VI век строи своята знаменита стена. Множество българи се заселват и в земите на Империята, в Мизия, Македония, Тракия, Тесалия и т.н. Това става грубо между VI-VIII век, макар да има сведения и за по-ранни вълни, например IV век. Тоест поселенията и деянията на „прабългари и славяни“ са всъщност поселенията на славяните-българи. Така например според Васил Априлов Велизарий (роден в Сапарева баня) е българин. По-голямата част от българите обаче още е на север от Дунава в днешна Румъния (изпълнена със славянобългарска топонимия) и Украйна. Когато през 680 Исперих княз превзема земи от Римската империя на юг от Дунава, той извършва окончателното утвърждаване на българите на юг от Дунава, което е и началото на нова епоха в българската история. Държавното разширение на българите на юг е естествена част от тяхното цялостно тегнене в тази посока.

Така българите постепенно се разпространяват още повече и в областите по на юг, в Епир, Тесалия, същинска Гърция. За българите в Морея се говори в 8 век, след Исперих. Всичко това не са мои измислици или на Юрий Венелин, а имат своите дълбоки корени в старобългарските летописи и предание. Ще напиша статия за това, но сега ще кажа с 2 думи: в Манасиевия летопис се говори, че българите започват да завземат тази земя (Балканите) по времето на цар Анастасий, т.е. V–VI век. После се казва, че през 680 г. българите са били многочислени и постепенно са превзели всичко дори до Драч (Илирия/Епир), откъдето е и българският гений св. Йоан Кукузел. В апокрифния летопис от XI век като първи цар на българите се споменава Слав. А пък в старобългарския превод на Симеон Логотет, описаните в гръцкия оригинал нашествия на славяни от VII век, са уточнени като българи. А в сказание за Сивила се казва: „славяните, сиреч българите“.

За доописване: обсадите на Солун и Цариград