Светци поборници за българщината: икони на св. Паисий Хилендарски и св. св. Кирил и Методий
08.06.2025 г.
Съдържание:
1. Против новите езичници
2. Против новите гностици
3. За разликата между „национализъм“ и „империализъм“
4. Свидетелства за родолюбието в църквата
Против новите езичници
Нашите нравствени схващания не са несвързани предпочитания, а част от определен светоглед (и неговата ценностна система). Тези въпроси се разглеждат от философията и раздела ѝ етика. Няма как българското като ценност да е над Бога, Който е създал всичко, включително и българите. Православието е истинната вяра, която Бог ни е открил за Него и за цялото творение. Тази истина е всеобхватен светоглед за Твореца и цялото Му творение: човека, животните, природата; народите, моралът, спасението… Без Бог няма философска основа за никакъв морал, всичко става относително. Без всеобщ Законодател, всяко нравствено съждение се свежда до лични предпочитания, а не до разумно обосновани норми. Но ние знаем, че Бог съществува и е Създател и Законодател на вселената. Добро е това, което съответства на Божията воля, а зло е това, което ѝ противоречи. Познание за Божията воля придобиваме от Неговия Закон, който ни е открит в Откровението – Библията (Стария и Новия Завет) и тълкуванията ѝ от светите отци на Църквата. Така че ако човек постави българското над православието, то той вече не би бил православен, тъй като не би следвал нравствената система на православието, а свои предпочитания, извъртащи реда на старшинството в светогледа. Би поставил творението над Твореца.
Това не означава, че ние се отричаме от българското и българската култура – тъкмо обратното. Както вече споменах, родолюбието е добродетел в православието. Подобно на семейството, което обичаме и почитаме, и за което имаме нравствен дълг да се грижим и жертваме. А народът е разширение на семейството. Всичко това са християнски ценности, с които атеист би могъл да не е съгласен. Казвам го, за да подчертая, че няма някакви „общи“, „неутрални“ ценности, но всички те принадлежат към дадени системи. А истинната система е православието, в която родолюбието е добродетел. Сам Бог е създал (човека, а сетне и) различните народи и /езици. В Стария Завет има строги предписания членовете на Божия народ да не се женят за чужденки (езичнички), да не приемат боговете и обичаите на другите народи. В Новия Завет Дух Светий слиза върху апостолите и ги сподобява с дарбата да говорят на всякакви езици, за да проповядват християнството на всички народи, както им заръчва Христос: „и тъй, идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа и като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал“ (Мат. 28:19-20). Св. ап. Павел дори се моли за своите сънародници по плът – израилтяните, които са отхвърлили Христа: „Истина говоря в Христа, не лъжа, – свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, – че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания;“ (Рим. 9:1–4). Св. Юстин Философ (II век) съобщава, че езичниците се възхищавали на християните за родолюбието им. С покръстването на народите за последните се основават цели собствени поместни църкви – Арменска, Грузинска, Българска… Св. Кирил Философ превежда Библията на старобългарски и разбива ереста на тези, които грешно учели, че Бог може да се прославя само на три езика. Когато във война между Русия и Япония православните японци питат своя просветител руснак св. Николай дали да се молят за Япония или за Русия с оглед на вярата и народността си, той им отвръща да се молят за Япония. Монахът светец Паисий Хилендарски полага огромен труд за своята „История славянобългарска“, в която показва правилното отношение на православния християнин към неговия народ. Всекиму са известни неговите думи: „О, неразумний юроде! Поради що се срамиш да се наречеш българин? (…) Но виж, неразумни, от гърците има много народи по-мъдри и по-славни. Оставя ли някой грък своя език и учение и род, както ти, безумни, оставяш и нямаш никакви придобивки от гръцката мъдрост и изтънченост? Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и се учи на своя език! По-добра е българската простота и незлобливост.“. Според собствените му думи, св. Паисий пише Историята „в полза на нашия български род, за слава и похвала на нашия Господ Иисус Христос. Нему подобава всяка слава, чест и поклонение с безначалния му Отец и пресветия, преблагия и животворящ негов Дух, сега и винаги и във вечни векове. Амин“. Епископът мъченик Борис Неврокопски в описанието си на пастирските добродетели включва родолюбието и го описва като „възвишена и дейна любов към своя народ и своята Родина и всегдашна готовност да им служим искренно и честно, предано и себеотречено до самопожертвуване“. Всички висши български духовници от царско време следват този принцип. Всичко това са примери за родолюбци, поставящи Бога на първо място, както е правилният ред.
Бидейки православни, ние не отричаме културата си, а напротив – живеем и я осъзнаваме така, както са я осъзнавали нашите предци в последните 12 века. Българската култура е дълбоко християнска – азбуката, езикът, писмеността, повечето народни празници и обичаи… Православни светци проповедници са основателите на средновековната българска култура и светоглед. Най-видните наши културни и исторически дейци са духовници и светци – от св. св. Кирил и Методий, св. Климент и Наум Охридски, св. цар Борис Покръстител, до св. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, отец Матей Преображенски, отец Неофит Рилски, Неофит Бозвели, епископ Иларион Макариополски и безчислено множество други. Всички те са образци за дейно родолюбие в рамките на православната вяра, която е основата за всяко нравствено съждение.
За дообсъждане: етно-филетизмът като обвинение – гръцка измислица, не се приема всеобщо, вкл. от Българската църква.
Против новите гностици
„Етно-филетизмът“ е гръцка измислица на принципа „Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“
И защо според теб е нещо нередно да се молиш за собствения си народ? Трябва да не се молим и за семействата си ли? Когато молитвите са споменавали владетеля, това е бил царят на съответната държава, а не на всички народи.
Разбирам, че се опасяваш от залитане към земното пред небесното, но мисля, че трябва да разглеждаме народа си като разширение на семейството. „Само“ за нашето семейство ли се молим, като го споменаваме в молитвите си? Надяваме ли се на „небесно“ семейство? Проява на „фамилизъм“ и „ксεнофобия“ ли да се молим за семейството си? Има ли място „семейното“ в Църквата? Ако се молим дори за еретиците, как може да не се молим за нашия народ? Дори св. ап. Павел се моли за своите сънародници по плът – израилтяните, които са отхвърлили Христа: „Истина говоря в Христа, не лъжа, – свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, – че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце; молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът, които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания;“ (Рим. 9:1–4). Противопоставянето на Църква и народ е противопоставяне на небесното и земното, своего рода гностицизъм.
Частното противоречи ли на общото? Да се молиш за патриарха или певците противоречи ли на общочовешкото спасение? Всяка поместна църква и всеки храм се молят своя предстоятел. Трябва ли всички тези споменавания също да се премахнат?
За разликата между „национализъм“ и „империализъм“
Когато говорим за родолюбието в православна светлина, трябва да обърнем внимание на понятието „национализъм“ и различните представи, обвързани с него. Днес често то се използва с отрицателен оттенък, сякаш в него има нездрав стремеж за потисничество над други, самопревъзнасяне или нещо изкуствено. В действителност обаче национализмът (от лат. natio „народ“) възниква като историческо движение, основано на действителните народи и естественото родолюбие, целящо отстояването на своя народ, а не господство и потисничество над другите. Същинският национализъм се проявява особено силно през XIX в. в условията на господство на няколко империи над цялата палитра от народи на европейския континент (а и колониите извън него) – Османска, Австрийска, Руска и т.н. Така например само в Австрийската империя влизат големи части от седем (!) славянски народа, освен останалите. „Национализмът“, т.е. народното движение, целяло освобождаването на тези народи и създаването им на собствени държави, където няма да бъдат потискани чрез забрани за техния език и пр. Подобно на човек, който се застъпва за семейството си, когато то бива потискано – това е отстояване, а не самопревъзнасяне. Под влияние на част от развитието на западноевропейската история някои приемат, че идеята за собствена държава на всеки народ е явление на Новото време, но историята ни доказва точно обратното. Така например византийските летописи (Никита Хоният, XIII в. – посочка) свидетелстват, че царете Асен и Петър, след като възстановили Българското царство, нямало да се спрат, докато не обединят всички българи под една власт. Историята на древните царства – Египетско, Асирийско, Вавилонско, Израилско, Персийско – започва като история на един народ, който основава своя държава, а чак впоследствие, поради голямата си мощ, налага властта си и над други народи. Това означава – съвсем естествено – че империализмът, или явлението една държава да управлява много народи, е вследствие на развитие, а не първоначалното състояние. Най-често в тези случаи управленският фактор се превръща в самоцел и започва да потиска народите с цел укрепване на положението си. С империализма се свързва идеята, че един народ трябва да превзема и потиска други народи – тук вече е нездравото народностното самопревъзнасяне.
И тъй, правилните определения за понятията са следните:
Национализъм (родолюбие) – убеждението, че човек трябва да обича и самоотвержено отстоява собствения си народ, както обича семейството си.
Империализъм (властолюбие, потисничество) – изопачена представа за господстване над другите народи и отнемане на тяхната свобода; народностен егоизъм и горделивост.
Следователно напр. сръбските изстъпления в Македония трябва да се наричат прояви не на „сръбския национализъм“ (родолюбие), а на „сръбския империализъм“ (властолюбие). Стремежът на българите да освободят поробените си сънародници в Македония не е „български империализъм“, а български национализъм (родолюбие).
Би могло да се направи следното сравнение: ако престъпник влезе в дом на семейство, за да го обере или да навреди на членовете му, но пострада от стопанина, то виновен за това ще бъде не стопанинът, а крадецът. В нашия случай стопанинът е родолюбецът, а крадецът – империалист. Единият пази своето, а другият се опитва да присвои или да навреди на другия.
* Бележка 1: Исторически разграничението не е било толкова ясно откроено, тъй като при възмогване на определен народ, той завземал земи и от други, напр. българските владетели в определени времена се наричали „царе на българи и гърци“. Също побеждаване и разсипване на неверници или заплашващи отечеството биха могли да се разглеждат като нещо положително (както в Стария Завет). Но това разграничение (между родолюбие и властолюбие) продължава да важи като обща рамка за по-доброто разбиране на отношението към народа и международните отношения.
* Бележка 2: Във връзка с течението на политическия национализъм, някои се опитват да твърдят, че преди Новото време не е съществувало у простия народ понятие, че са една народност. Смятаме за напълно безпредметно да опровергаваме толкова безпочвено твърдение, което намира разобличение във всеки втори стих от Стария Завет. Но ще добавим следното:
1) В Стария Завет еврейският народ постоянно се нарича „дом Израилев“ или чеда на Авраам. Израил е другото име на Иаков, от чиито 12 сина произлизат дванадесетте Израилеви колена. А Авраам е негов дядо – считан за родоначалникът на евреите въобще. Щом всички членове на еврейския народ се определят като неговия дом, това означава, че представата за тях е като за сродници, членове на един общ голям род. Оттам идва и самата дума „на-род“ – естествена кръвна връзка между сродници, а не някаква наложена отвън изкуствена сглобка. На старобългарски, синоним на „род“ е „език“, което говори за тъждеството между двете.
2) В летописа на Георги Акрополит (XIII в.) за войната на цар Михаил II Асен с гърците се споменава следното: „Жителите, които бяха българи, преминаваха на страната на съплеменниците си и се отърсваха от ярема на чуждоезичните“. Това ясно свидетелства, че тези обикновени граждани, и то на Ромейската империя, са се възприемали като принадлежащи към отделен български народ.
* Бележка 3: (към гностиците?): За втората Христова заповед? Самарянинът – първо е духовно родство, второ е кръвно. (както Христос първо се обръща към „изгубените овце на дома Израилев“, а после към езичниците) Духовното родство е първо, но не унищожава кръвното – както благодатта не унищожава природата.
* Бележка 4: (да се добави към „против гностиците“): Да отричаш родолюбието е все едно да кажеш на майка в родилен дом, която иска своето бебе, че трябва да вземе което и да е, защото трябва да обича всички еднакво. Толкова е противоестествено, никой не мисли така. Всъщност людете са родолюбци, макар и неосъзнато.
Свидетелства за родолюбието в църквата
В преданието на църквата, в писанията и действията на светите отци личат любовта, дългът и загрижеността към народа. Родолюбието е нещо, което не се поставя под въпрос, както, например, любовта към родителите, то просто винаги се предполага. Въпреки това има твърде много явни свидетелства, някои от които сме изложили тук:
Богослужебни молитви за народа
- Отпуст на вечернята:
- Ектения:
- Тропар на Честния Кръст
- Отпуст на литургията:
„Утвърди, Боже, благочестивия и христолюбив български народ, светата православан вяра, православните християни и тоя свети храм во век века.“
„За нашия български народ, за правителството и за христолюбивото ни войнство на Господа да се помолим.“
„Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даряваш на православния български народ победа над враговете и го запазваш с Твоя кръст.“ [1]
„Господи, Който благославяш онези, които Те благославят, и освещаваш онези, които се надяват на Тебе, спаси Твоите люде и благослови наследството Си. Запази пълнотата на Твоята Църква. Освети онези, които обичат благолепието на Твоя дом. Ти ги прослави с Твоята божествена сила и не оставяй нас, които се уповаваме на Тебе. Дай мир на Твоя свят, на Твоите църкви, на свещениците, на нашия български народ, на войнството и на всички Твои люде! Защото всяко добро даване и всеки съвършен дар иде от горе, слизайки от Тебе, Отче на светлините, и на Тебе въздаваме слава и благодарение, и поклонение, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.“
Свети апостол Павел за любовта към сънародниците му (Римляни 9)
1 „Истина говоря в Христа, не лъжа, – свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, –
2 че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце;
3 молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът,
4 които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания;
5 техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин.“
Апостолски правила (правило 34): Отделните народи си имат епископи
„Епископите на всеки народ трябва да познават първия изпомежду си, когото да признават като глава, и да не вършат без негово разсъждение нищо, което превишава тяхната власт, а всеки да прави само това, което се отнася до епархията му и до подведомствените на нея места. Но и първият епископ да не върши нищо без разсъждението на всички епископи, понеже по този начин ще има единомислие и ще се прослави Бог чрез Господа в Духа Свети - Отец и Син и Дух Свети.“
Светите Кирил и Методий
„Много страдаха и се отказваха от живота, за дето българите не разбираха вярата“
Свети цар Борис
Свети Борис поставя основите на независимите ни църква и държава. Цялото му дело е посветено на привеждането ни към Богопознание и запазването на нашия език и независимост
Борилов Синодик (1211г.): Възпоменава царете и светиите потрудили се за народа
„На Кирила Философа, който преведе Божественото Писание от гръцки език на български и просвети българския род, новия втори апостол, [...] вечна памет.“
„На неговия брат Методий, архиепископ на Моравия Панонска, тъй като и той много се е потрудил за славянската книга, вечна памет.“
„На царя Иван Асен Белгун, който освободи българския род от гръцко робство, вечна му памет. На неговия брат цар Теодор, наречен Петър, и на неговия брат цар Калоян, който постигна много победи над гърци и франки, вечна им памет.“
Житието на свети Йоан Рилски от свети Евтимий Търновски: Възпоменава подвига на цар Иван Асен за освобождението ни
„Не след дълго, когато Бог благоволи да обнови българската държава и да въздигне, да кажа, като е писано, падналата скиния, рухнала от гръцкото насилие, той въздигна рога на българското царство при преблагочестивия цар Асен, който в светото кръщение бе наречен Иван. Той прочее, като прие хоругвите на царството, всички паднали български градове здраво укрепи, а разорените обнови. И добре препасан срещу гръцкото царство, покоряваше околните области, градовете и селата“
„Но, о пречестна главо, и изпълнена с благодатта на Светия дух, Иване, жилище на спасителя и на Отца, ти, който стоиш пред престола на Царя на всички и открито се наслаждаваш на светлината на единосъщната Троица, и херувимски възгласящ заедно с ангелите трисвятата песен, понеже имаш велико и безмерно дръзновение, моли се на всемилостивия владика да спаси твоите сънародници, единородния ти български народ и помогни на нашия властен цар Иван Шишман, и му покори всички противящи се врагове под нозете му! Непорочна вярата пази! Градовете наши утвърди! Целия свят умири! От глад и пагуба ни избави! И от нападения на иноземци ни съхрани! Старите утеши, младите напъти! Безумните умъдри! Вдовиците пожали! Сираците закрили! Младенците отхрани! И всичките си люде запази от всички напасти, и в деня на Страшния съд ни избави от лявата част и ни сподоби чрез молитвите си да чуем заедно с десните овци блажения онзи глас от владиката Христос: "Дойдете, благословени на моя отца, наследете приготвеното за вас царство от началото на света, понеже нему подобава слава, чест и власт в безконечните векове, амин!"“
Свети Паисий Хилендарски
Свети Софроний Врачански
Дядо Борис Неврокопски: Загриженост и любов към народа
„Българският народ е християнски, затова никой няма право да му дава езическо училище.“
„Българският народ се е крепил, живял и се е опазил в продължение на вековете само чрез вярата в Бога и в себе си и затова никой не може безнаказано да учи неговите рожби на безверие и безбожие и да подготвя по тоя начин неговата гибел. Българското училище трябва да се обнови и спаси, за да се спаси българската младеж. А да се спаси българската младеж, това значи да се осигури и спаси бъдещето на българския народ. Това велико дело трябва да се подеме незабавно и да се извърши с общи усилия от всички ония които мислят за българската младеж и трептят за съдбините на българското племе.“
ИзточникДруго от дядо Борис по въпроса
Свети Гавриил Ургебадзе
Отец Георги Жегларски
Други Богослужибни свидетелства
Из Постния трипесенник: „На нас християните се даде необоримата държава на Твоя Кръст, Спасителю наш, чрез който се побеждават множествата на иноплеменните езици (народи)...“
Казва се, че държавата на Кръста побеждава другородците Т.е. приравнени са вяра, народ и държава
[1] На старогръцки: „Σώσον, Κύριε, τον λαόν Σου και ευλόγησον την κληρονομίαν Σου, νίκας τοις βασιλεύσι κατά βαρβάρων δωρούμενος και το σον φυλάττων, δια του Σταυρού Σου, πολίτευμα.“
Буквално: „Спаси, Господи, Твоите люде и благослови достоянието Си, като даруваш победа на василевса (царя) над варварите, и запазваш с Кръста Си Твоя народ (жительство)“.
Когато сме имали цар се е пеело:
След като царството ни падна, вече се молим за нашия православен народ. Приравняването на цар и народ не е нещо ново - виж това