Из критиката на Д. Иловайски върху дисертацията на К. Грот

из сп. Русская старина. 1882, март.

превел от руски: Васил Дечков, 2023

Вследствие на невярната представа за Българското царство, уж основано от татарска орда, не се изясниха отношенията на това царство с Моравската държава, а също и така наречената Тиска България [на р. Тиса]*, и българската власт в Трансилвания; макар той [К. Грот] да отделил немалко страници на този въпрос (85-97). Придържайки се към лъжовна гледна точка, авторът неволно отхвърля свидетелството на Аноним Нотарий* за това, че маджарите намерили български княжества в земята на древна Дакия [днешна Румъния]. Да приемем, че Аноним Нотарий* си е позволил разни измислици, но той е бил пристрастен собствено по отношение на маджарите; а откъде накъде му е притрябвало да си измисля нещо, говорещо в полза на широкото разпространение на българите на север от Дунава? И тук сякаш нарочно са приведени потвърждаващи го факти, а именно една грамота от XIII век, споменаваща за българската власт в Трансилвания, и славянското наречие на трансилванските българи, отличаващо се с архаични особености (92-93). По какъв начин тези българи, обитавали там до идването на маджарите, са могли да запазят най-древни форми на славянския език, ако те не са били славяни? Такъв естествен извод, съгласно известния похват на [тюркската] школа, се отстранява със следното предположение: трансилванските славяни са принадлежали към клона на българските славяни (94). Забележете, те принадлежали не собствено към българите, а към българските славяни. Но що за племе са тези български славяни, и откъде са се взели, такива въпроси или остават без отговор от страна на школата, или предизвикват редица нови измислици и предположения.

* Поясненията в квадратни скоби са от преводача;

руски оригинал: ТУК.