последно обновена: 05.01.2026 г.
създадена: 05.01.2026 г.
„Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия“ – В тази книга проф. Йордан Заимов разглежда въпроса за българското заселване на Балканите чрез имената на места, селища, реки. Сам по себе си изключително вълнуващ труд. Но болно ми става като като видя такова заглавие („Заселване на българските славяни“). Не защото не може да се използва за древните българи, и не защото това, за което говорят е в действителност нещо различно от българите. Мога да посоча примери и за двете в нашето славянско направление – Любен Каравелов нарича древните българи „български славяни“, Юрий Венелин тълкува писания на историци за „руските славяни“ като казва „т.е. русите“... Но проблемът е в академичното изопачено разбиране зад това понятие, което крие грозното обезродяване и разкъсване (раздвояване) на българския народ като тюрки, претопили се в безименни славяни... Питам се „защо, защо, защо?“ Та нали това е писано от професори – най-вещите лица по въпроса. Как може такова нещо да се разпространява, и то не само това, но се разглежда като единствената възможност, като самата Истина. И да няма един учен през целия комунизъм (а и преди, освен Иловайски) с друго мнение? И тогава си спомням латинската поговорка „Vitam impendere vero“ – „Да посветиш живота си на истината“. Точно с тези думи Васил Априлов изобличава западноевропейските „татаромани“. В случая е още по-зле защото става дума за нашата собствена Българска академия на науките и за комунизма – властта, която уж претендира за „панславизъм“ или поне за положително отношение към славяните във връзка с политическото влияние на СССР. Но не! В действителност за тях е важна не историческата близост и истинските корени на славянските народи, а академичното предание от съветските и преди това прозападните руски учени (а не пробългарските, каквито също има), които считат древните българи за тюрки, (претопили се в славяни). За това получаваме заглавие за „български славяни“, което, пак казвам, дори да говори за нещо действително (древните славянски българи), но го изопачава. Цялата тази мъка и размисли минават през главата ми всеки път като видя такова заглавие. Но защо ли се чудя? Положението е същото при въпроса за произхода на света и човека – има не само научни книги с грешни понятия и представи, но цели пресъздавания на видове, цели епохи, които са съвършен плод на човешкото въображение – и по-право – на човешката заблуда и помрачение. Така че не бива да се учудвам, защото за къде по-големи въпроси има дори по-големи заблуди! Но това показва ненадеждността на установената наука и нуждата от Преданието на вярата.
Заповядайте в нашата Facebook група от съмишленици за славянския произход на древните българи и в нашия сървър в Stoat – Български свѣтогледъ!