В последните години традиционният български израз „турско робство“ бива отричан и подлаган на нападки. Противниците на това понятие го обвързват с представата за робовладелство – лишаване от лична свобода, подлагане на принудителен труд без възмездие. Макар в Османската империя действително да е имало робовладелство, това не е уместен отговор на критиците, тъй като то не е било над целия български народ, а в отделни случаи. Ключът за разрешаването на въпроса е да разберем, че в българския език думата робство има един по-различен и стар смисъл, а именно „угнетено положение на народ под чужда власт“. Това значение на думата е посочено и в Речника на българския език на БАН, и е използвано често в традицията на стария българския език през Средновековието и Възраждането, а и след това. Например в Съборника на цар Борил (1211 г.) пък пише следното: „На цар Иван Асен Белгун, който освободи българския род от гръцкото робство (ѿ рабо́ты грьчьскїе), вечна му памет“. В старобългарския превод на Библията пък се говори за египетско робство над евреите: „И Аз чух как синовете Израилеви, които египтяните поробиха (и҆́мже є҆гѵ́птѧне порабо́тиша и҆́хъ), стенат...“ (Изход 6:5); „Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството (ѿ до́мꙋ рабо́ты);“ (Изход 20:2). Всъщност думата „робство“ има общ корен с „работа“ – „роб“ или „раб“ – с приблизително значение „слуга“. Ярък пример за употребата на думата „робство“ в това значение е и св. Паисий Хилендарски в своята „История славянобългарска“ (1762 г.): „Понякога гърците ги побеждавали и искали да ги покорят под своя власт, но Бог отново издигал силни и храбри царе у българите и тъй те пак побеждавали и освобождавали своя български народ от гръцко и римско поробване…“; „По това време в 1170 г. в Търново бил патриарх свети Йоан. Виждал лошото отношение на гърците към българите и плакал и молел Бога със сълзи да ги избави от гръцкото робство. И явил му се светият великомъченик Димитрий.“; „Но турците по Божия воля в това време надвили и взели Търновград и поробили и завладели цяла България. Оттогава и досега те държат в робство и угнетяват българската земя“.
Знаеки всичко това, следва да заключим, че няма нищо смущаващо в използването на словосъчетанието „турско робство“, което точно описва състоянието на българите в Османската империя, използвайки класическа българска изразност.