превел на съвременен български: Васил Дечков, 2025
Венелин е един от ония учени мъже, паметта на които е останала вечно незабравима. Със своите критически изследвания, той не само изведе българския народ от онази тъмна неизвестност, в която се намираше толкова векове преди него, но оказа голяма услуга и на общата славянска история. Той ясно доказа, че българите не са от татарски произход, както отнапред бяха писали, но са чисто славянско племе, подобно на: русите, поляците, чехите и др., и че прочутите хуни, които нанесли такъв голям страх на Западната Европа в Средните векове, не са били друг народ, но са били българи. Доказа, че българите са отдавнашни европейски старожители и тяхното царство е било обширно и могъщо. Със своето огнено слово и пламенна любов той събуди нашите българи от тойзи дълбокий, смъртовидни сън, в който се намираха толкози векове. Никой от учените мъже европейски не беше обърнал такова внимание на нашия народ; нему беше дадено да го изведе от онази тъмнина.*
Името на тогози учен мъж трябва да бъде паметно за всеки българин, понеже, ако можем така да кажем, той възроди българската история, разля светлина върху нашия народ и запозна с него целия (всичкия) просветѐн свят.
Затова, за да мога да възблагодаря неговата памет, познах за небезполезно да напечатам това кратко негово жизнеописание, за да може всеки българин да разумее неговия живот и трудове, които той бе поел върху си само поради рядката си ревност за ползата на славянския род, а най-много за българите. Нека всеки българин, в благодарност за неговите заслуги, с внимание прочете и изучи това негово жизнеописание, което показва каква любов и ревност тойзи учен человек имаше към цялото славянство, за което не жалеше ни трудовете, ни живота си. Наистина, незабвенний мъжо! Името ти навсегда (завинаги) ще царува в устата на благодарните българи, – в техните сърца ти си намерил несъкрушим паметник за твоите заслуги! Господ да те прости, Юрий Венелине, и да ти подари Царството Небесно!
* Венелин в своята книжка „За зародиша на новата българска литература“ пише: „Още през 1827 год., в едно московско списание мислеха, че всички заддунавски славяни са изчезнали, и че там вече не се чува славянска реч. Това доказва какви смътни разбирания за жителите на Европейска Турция имаше у нас (т.е. в Русия) през 1827 год. За да обърна вниманието на учените изследователи към забравения народ, в 1829 год. издадох своите критически изследвания за него и изразих упрека си в следните думи: „нека чужденците, поради незнание или нехайство, малко да се грижат за тях (за българите); но толкова по-непростително за нас е да забравим българите, от чиито ръце получихме кръщение, които ни научиха да четем и пишем, на чийто роден език се извършва нашето богослужение, на чийто език писахме почти до времето на Ломоносов; чиято люлка е свързана с неразривни връзки с люлката на руския народ и проч. Quod erit demonstrandum“
Цялата книга в PDF: Палаузовъ, Н. Жизнеописаніе на Юрія Ивановича Венелина, 1851.