31.12.2024 г.
1. Пръв доказва, че съвременните българи са славяни.
2. Доказва, че българският език е отделен/собствен славянски език, а не сръбско наречие.
3. Доказва, че църковнославянският език е старобългарски; че е използван в цяла източна Европа през цялото Средновековие. Пръв въвежда понятието старобългарски („древнеболгарский“) в руското славянознание.
4. Пише първата новобългарска граматика.
5. Пръв в славистиката застъпва, че светите Кирил и Методий са българи.
6. Свидетелства, че българите съществуват и до днес.
Ето какво казва Ю. Венелин в една своя статия: „Още през 1827 год., в едно московско списание мислеха, че всички заддунавски славяни са изчезнали, и че там вече не се чува славянска реч. Това доказва какви смътни разбирания за жителите на Европейска Турция имаше у нас (т.е. в Русия) през 1827 год. За да обърна вниманието на учените изследователи към забравения народ, в 1829 год. издазох своите критически изследвания за него и изразих упрека си в следните думи: „нека чужденците, поради незнание или нехайство, малко да се грижат за тях (за българите); но толкова по-непростително за нас е да забравим българите, от чиито ръце получихме кръщение, които ни научиха да четем и пишем, на чийто роден език се извършва нашето богослужение, на чийто език писахме почти до времето на Ломоносов; чиято люлка е свързана с неразривни връзки с люлката на руския народ и проч. Quod erit demonstrandum“.
7. Свидетелства, че „македонците“ са българи: „Населението на Македония се състои: коренното — от българи; второстепенното — от турци и гърци; “
Жизнеописаніе на Юрія Ивановича Венелина, съставено от Никола Палаузов, 1851.