Сведения за Черноризец Храбър и „За буквите“

Васил Дечков

za-bukvite

13.09.2024 г.


Самото съчинение:
„За буквите“ на Черноризец Храбър

Старобългарското съчинение „За буквите“ на Черноризец Храбър се е ползвало с голяма известност в православния свят (от Ледовития океан до Света гора, от Урал до Адриатика). Намерени са повече от 100 негови преписа и преработки. Първите му старопечатни издания са още от XV–XVI в. Най-старият известен препис е от Иван–Александровия сборник (1348 г.), наречен „Лаврентиев“. За Черноризец Храбър като значим старобългарски книжовник споменава още Васил Априлов (1841 г.)1

Възникване

Научните обсъждания започват още през XIX в. „За буквите“ обикновено се датира към IX–X в. П. Шафарик отнася съчинението към времето преди смъртта на българския цар Симеон (✝927 г.) заради израза относно светите братя, открит в московския препис: „сѫтъ бо єще живи, иже сѫтъ видѣли ихъ“2 (Още са живи тези, които са ги видели). В. Ягич също отнася творбата към X в., свързвайки съдържанието ѝ с разцвета на славянската писменост сред българите. Той обаче смята, че посоченият израз („сѫтъ бо єще живи…“) е по-късна добавка, тъй като липсва в други преписи. По-правдоподобно е обаче да се приеме, че тези думи са премахнати в последващите преписи, а не лъжовно добавени.3

Личност

Изказани са множество предположения за това кой е Черноризец Храбър: св. Климент Охридски, св. Йоан Екзарх, св. Наум Охридски, черноризец Докс (брат на св. цар Борис) или пък самият цар Симеон (В. Златарски). Те са в голямата си част безпочвени, тъй като не се облягат на конкретни сведения. Според други, Храбър е отделна личност, собствен старобългарски книжовник (името Храбър се среща напр. сред западните и южните славяни). Най-точно е обаче да се заключи, че „Черноризец Храбър“ не е име на книжовник, а част от заглавието на творбата: „О писменехь чрънориꙁца храбра“ (За писмената на храбрия черноризец), т.е. за буквите на св. Кирил Философ – храбрият черноризец (монах), който се противопоставя на триезичната ерес4. Това мнение застъпва още И. Хануш през 1860 г., а в по-ново време Ц. Цанев (2002 г). Следователно писател на творбата може да е всеки знаен или незнаен старобългарски книжовник. Той може да бъде наричан Черноризец Храбър само условно поради приетия обичай. Отхвърлени са (напр. от Ляпунов и Куев) гледищата за солунско и моравско (западнославянско) възникване на творбата.


1 Априловъ, В. Денница ново-болгарскаго образованія, Одесса: 1841, стр. 14.

2 По-късно открит и в други преписи.

3 Необичайно явление е Д. Иловайски, който отнася съчинението не по-рано от XI в., като се позовава на липсата на преписи преди XIV в. и го тълкува във връзка с частното си мнение за не Кирило-Методиев произход на славянската писменост (Иловайскій, Д. Болгаре и Русь на Азовскомъ поморьѣ, 1875).

4 „Когато беше във Венеция, насъбраха се срещу него епископи, попове и черноризци, като врани срещу сокол, и повдигнаха триезичната ерес…“ – из Пространното житие на св. Кирил


Използвана книжнина:

  1. Грашева, Л. Черноризец Храбър – В: Кирило–Методиевска енциклопедия

  2. Априловъ, В. Денница ново-болгарскаго образованія, Одесса: 1841, стр. 14.

  3. (Иловайскій, Д. Болгаре и Русь на Азовскомъ поморьѣ, 1875).